Плиний за християните

ПИСМО НА ПЛИНИЙ ДО ИМПЕРАТОР ТРАЯН И НЕГОВИЯТ ОТГОВОР

Източник: Плиний, Писма 10.96-97

Превод: http://rado76.wordpress.com/

Плиний Млади е бил назначен за легат на империята (Управител) в римската провинция Витания в северозападна Мала Азия през периода 111-113 г. след Христа.

Писмо от Плиний до император Траян:

Господарю мой,

Навик ми е да се съветвам с Вас винаги, когато изпитвам съмнения по даден въпрос. Кой друг би могъл по-добре да разреши моите колебания или да настави невежеството ми?

Никога не съм присъствал на процеси срещу християните, затова и не познавам прецедентите относно налаганите наказания и прилаганите мъчения. Не малко съмнения съм изпитвал по въпроса дали се прави някаква разлика при различните възрасти. Дали младите се третират също като възрастните? Дали отричането печели снизхождението или е все едно дали си се отрекъл от християнството, ако веднъж вече си бил християнин? Дали човек трябва да бъде наказан заради изповядването на принадлежност към това име или заради срамните постъпки, които го придружават?

Досега с хора, явили се пред мен с обвинението, че са християни съм постъпвал така: Питал съм обвиняемите дали са християни. Ако отговореха с “да,” тогава задавах въпроса втори и трети път, като ги предупреждавах за наказанието. Ако те постоянстваха в отговорите си, тогава заповядвах да бъдат отведени за екзекуция. Защото нямах никакво съмнение, че каквото и да беше това, в което те се признават за виновни, тяхното упорство и неотслабващо твърдоглавство във всеки случай заслужаваха да бъдат наказани. Имаше и други такива, поразени от същата лудост, които аз препращах в Рим, тъй като бяха римски граждани.

По-късно, както обикновено се случва, бедата се разпространи поради самия факт, че е била поведена борба срещу нея и други нейни разновидности привлякоха моето внимание. Беше ми разкрит един анонимен документ, съдържащ имената на много хора. Някои от тях отрекоха, че са християни или че някога са били. Под мое наставление, те се кланяха на боговете и с благовоние и вино отдадоха почит на образа ви, който аз заповядах да бъде донесен за целта, заедно със статуите на боговете. Те също така проклинаха Христос, а както съм информиран, хора, които наистина са християни, не биха могли да бъдат накарани да извършат никое от тези неща и затова аз приемах, че хора, които ги вършат, трябва да бъдат освободени.

Други, за които аз получавах информация, казваха, че са християни и след това се отричаха, т.е. искаха да кажат, че са били християни някога, но след време са престанали да бъдат, някои преди три години, други по-отдавна, един или двама преди цели двадесет години. Всички те също отдаваха почит на образа ви и на боговете и проклинаха Христос. Но те твърдяха, че тяхната грешка или провинение се състои единствено в това, че са имали навика да се събират в определен ден преди изгрев слънце и да рецитират на няколко гласа химн, възхваляващ Христос като Бог, и че са се обвързвали с клетва да не вършат никакви престъпления, а да се въздържат от всякакви кражби, грабежи и прелюбодеяния, от престъпване на клетва или нарушаване на договор, когато дойде време той да бъде изпълнен. След това те твърдяха, че навика им бил да се разотиват и след това да се събират отново в по-късен час, за да се хранят, но с храна обикновена и безвредна. А даже и това, казваха те, са престанали да правят след назначаването на указа ни, с който според инструкциите ви, забранявах всички частни организации; затова счетох за още по-належащо разследването на истинското състояние на нещата, като подложих на мъчение две робини, които наричаха “дякони.” Но не открих нищо повече от едно неестествено суеверие, което минаваше всяка граница.

И така аз отложих всякакво по-нататъшно разследване, за да се допитам до вас за решение. Случаят ми се струва подходящ за консултация, особено като се има в предвид броя на обвиняемите. Защото много хора от всякаква възраст, класа и от двата пола, биват обвинени, а и продължават да бъдат обвинявани. Това заразно суеверие се разпространява не само в градовете, но и по селата. Но аз смятам, че то може да бъде спряно и поставено в ред. Във всеки случай храмовете, които бяха почти изоставени, започват отново да бъдат посещавани. Обредните служения, които за дълго време бяха изоставени, се възобновяват. Фуражът за обрядните животни отново се продава добре, докато по-рано беше трудно да се намери някой, който да го купи. От всичко това може лесно да се заключи какъв голям брой хора могат да бъдат върнати в правя път, ако им се предложи възможност да се откажат от християнството.”

Отговорът на Траян

Скъпи ми Секундий*,

Ти си постъпил съвършено правилно при разрешаването на този случай, когато хората са се явявали пред тебе обвинени в това, че са християни. Наистина никакво общо правило не може да бъде изведено, чрез което да се установят постоянни норми на поведение спрямо тях. Те не бива да бъдат нарочно издирвани. Но ако бъдат задържани по това обвинение и осъдени, те трябва да бъдат наказвани, с изключение на всички тези, които отричат да са християни и доказват на практика това, като се заклеват в нашите богове. Такива хора трябва да бъдат помилвани въз основа на своето отричане независимо от съществуването на каквито и да е компрометиращи сведения в миналото. Анонимни документи, представени като доказателства, в никакъв случай не трябва да бъдат вземани под внимание. Това създава лош прецедент и е съвсем недостойно за епохата, в която живеем.

* Пълното име на Плиний е било Гаий Плиний Секундий