Това е Църква
По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.
(Йоан 13:35)
Назад към наранените
Вчера прекарах
известно време с мой приятел и брат в
Господа. Различното този път беше, че
за разлика от други мои приятели и братя,
той вече не посещава църквата, в която
се запознахме поради различни наранявания,
които е преживял в недалечното миналото
от някой вярващи. От време на време се
срещам с брат М. и говорим за най-различни
неща, но за каквото и да си говорим, на
края винаги стигаме до болната тема за
взаимоотношенията в църквата.
Проблема не е
в самата тема за нараняванията и
огорченията, които се пораждат следствие
на нарушените взаимоотношения, а по-скоро
за трудността, която поне аз срещам в
даването на добър отговор на многото
въпроси касаещи все хора от църквата,
мои познати, приятели и най-вече братя
в Господа. Говоренето на тази тема с
наранени хора, които вече по една или
друга причина не посещават местната
църква е като горещ картоф, който не
знаеш как да го задържиш за по-дълго
време в ръката си без да се изгориш.
Предизвикателството
в тази ситуация е как да помогнеш и да
дадеш добър съвет на приятеля си, без
да осъдиш или укориш по някакъв начин
хората от двете страни на тези нарушени
взаимоотношения. Трудността при този
тип съветничество можем да го видм и в
книгата Йов, където приятелите му се
провалят в първоначалните си намерения
да го утешат (целта на тяхното посещение),
и не само това, но в крайна сметка и го
обвиняват за неща, в които Бог не го
намира за виновен.
Най-голямото
предизвикателство за мен при всяка наша
среща си остава тихото изслушване на
цялата болка и честите укори по адрес
на хората в църквата. Някой от вас може
би ще кажат, че не е нужно да изслушам
всички тези (често преувеличени или
неверни) укори по адрес на хората в
църквата, понеже това си е негов проблем,
че не може да прости.
В началото и аз
си мислех така, и гледах да отбягвам
срещите си с наранения мой брат. Обаче,
явно нашият Небесен Баща не мисли като мен, и през
последните няколко години често ни
срещаше и продължава да пресича пътищата
ни по един или друг начин в един общо
взето голям град като София. В крайна
сметка осъзнах, че Бог Го е грижа за
всяка наранена и ‘отпаднала’ душа, и
то не по-малко от останалите души редовно
посещаващи местната църква.
Наскоро гост в
нашата църква бе Петър Гюзелев, и той
освен всичко друго спомена, че целта ни
като християни е не първи да стигнем
върха, а заедно да го стигнем, помагайки
си един на друг. Мисля си, че даже и да
стигне някой първи върха на планината,
след краткия миг на лична човешка слава
и удовлетворение, всеки би осъзнал, че
всъщност по пътя е оставил зад себе си
не само приятелите си, но и самия Спасител,
Който най-вероятно ги подпира и утешава
в тяхната немощ и болка някъде назад
по пътя.
Защото сам
Господ Исус (чието име в превод от
еврейски означава Яхве спасява или Яхве
е спасение) ни остави пример за подражаване.
И ако Божието спасение за вечен живот
на падналото човечество бе и е възможно
единствено и само чрез Неговата съвършенна
жертва на Голгота, то човешката подкрепа
в този живот на падналите по пътя братя
и сестри е възможно и по силите на всеки
един от нас, независимо колко тежък е
кръста, който носим. Ако Бог позволи на
един обикновен отруден човек (Симон
Киринееца, Марк 15:21; Лука 23:26) да вдигне
и да носи кръста на Божия Син в неговия
най-труден момент, колко повече ние
можем, а и трябва да носим теготите си
(Галатяни 6:1-2).
Още в началото
на своето земно служение, Господ Исус
Христос прочита в своята местна синагога
част от книгата на пророк Исая, даващо
кратко описание на мисията на Божия
Помазаник - Месия. Пред своите съграждани,
Той казва: “Духът на Господа е на Мене,
защото Ме е помазал да благовестявам
на сиромасите; пратил Ме е да проглася
освобождение на пленниците и проглеждане
на слепите, да пусна на свобода угнетените,
да проглася благоприятната Господня
година.” (Лука 4:18-19)
Самото пророчество
за Спасителя Месия в Исая 61:1-3 казва:
Духът на Господа
Йехова е на мене;
защото Господ
ме е помазал да благовествам на кротките,
пратил ме е да
превържа съкрушените сърца,
да проглася
освобождение на пленниците
и отваряне
затвора на вързаните;
да проглася
годината на благоволението Господне
и деня на
отплатата от нашия Бог;
да утеша всички
наскърбени;
да наредя за
наскърбените в Сион,
да им дам венец
вместо пепел,
миро на радост
вместо плач,
облекло на
хваление вместо унил дух;
за да се наричат
дървета на правда,
насадени от
Господа, за да се прослави Той.
Ако при Неговото
първо идване преди две хилядолетия, Той
е прогласил публично началото на тази
специална година на Господно благоволение
за страдащите и наранените, то би трябвало
всички ние, неговите последователи, да
живеем съобразно целите
и характеристиките на този специален
период на благоволение, още повече, че
ни е дал Духът Си да ни упътва във всяка
истина. (Йоан 16:13)
В притчата за
изгубената овца Исус казва на своите
последователи: Как ви се вижда? Ако
някой човек има сто овце и едната от тях
се заблуди, не оставя ли деветдесет и
деветте и не отива ли по хълмовете да
търси заблудилата се? И като я намери,
истина ви казвам, той се радва за нея
повече, отколкото за деветдесет и деветте
незаблудили се. Също така не е по волята
на вашия Отец, Който е на небесата, да
загине нито един от тези, малките. (Матей
18:12-14)
На друго място,
Исус отговаря на фарисеите: Но ако
знаехте какво значи писаното: "Милост
искам, а не жертва", не бихте
осъдили невинните. (Матей 12:7)
Понякога се
чудя, как Бог реално гледа на нашите
жертви на хвала, молитва и служение,
които ние ходещите редовно на църква
принасяме на Бога, когато някъде зад
нас, по трънливия път към небесния
Ерусалим, оставяме без утеха и подкрепа
нашите наранени и сърцесъкрушени братя
и сестри.
Малко по-късно
в тази история, в същия специален съботен
ден, отделен от Божия народ единствено
и само за Бог, Божият Син Исус прави
друго добро дело на нуждаещ се човек,
след което отново се обръща към фарисеите
с думите: Кой от вас, ако има една овца
и тя в съботен ден падне в яма, няма да
я улови и извади? А колко по-ценен е човек
от овца! Затова е позволено да се прави
добро в съботен ден. (Матей 12:11-12)
Начина по-който
аз тълкувам тези думи на Исус е: позволено
ми е да направя добро на моя наранен
ближен, даже това да ми коства известно
време и усилия, които иначе бих отделил
за поклонение и служение на Бога. Защото
привдигането на неговата
безсмъртна човешка душа е по-ценно
за Бога от моето текущо хваление,
поклонение и служение (колкото и значими
да се виждат в моите очи).
Накрая искам
да завърша със стъпките на един
раннохристиянски танц, наречен Трипудиум,
който вярващите в продължение на столетия
са танцували на своите събирания. По
време на танца, християните са правили
три крачки напред, а след това една
назад, след което отново три напред и
една назад. Този танц символизира, както
победата на Христос и Неговата Църква,
която в единство върви напред към срещата
със своя Господ и Спасител, така и
крачката назад, която всички ние заедно
правим с цел да издърпаме от ръцете на
противника ранените и паднали по пътя
християни.
Авраам направи
крачка назад, когато отиде да помогне
на пленения от врага свой племенник
Лот, за което бе благословен от салимския
цар Мелхиседек, свещеник на Всевишния
Бог и преобраз на Христос.
Мойсей направи
крачка назад, когато се опита да помогне
на своите онеправдани еврейски братя
и след това напусна царския палат за да
избяга в пустинята на Мадиам, където
срещна Живия Бог, чрез Който направи
много повече крачки напред, но вече не
сам, а със всички онези поробени свои
братя, които изведе от земята на робство
за да отведе в обещаната земя.
Давид правеше
много крачки назад спасявайки Израиляните
от презрението, което хвърляха враговете
им. И независимо от гоненията и презрението,
което получаваше в отплата, Праведният
Бог го постави да царува над всички тях.
Исус Христос,
Божият Син, направи най-голямата крачка
назад, като остави своята Божествена
слава и стана един от нас, и живя с нас,
и даде живота си за нас, след което Отец
Го възкреси от мъртвите и постави по-горе
от всичко на този видим и невидим свят.
И така, скъпи
приятели, нека и ние не се срамуваме и
страхуваме от време на време да правим
крачка назад и да подаваме ръка на
наранените и нуждаещи се наши братя и
сестри, защото може би именно така ще
преживеем реалната среща с Жалостивия
и Милостив Бог, Който макар и да е в
нашите църковни събрания, където сме
повече от двама и трима, най-вероятно
лицето Му гледа към угнетените и наранени
души търсещи любов, утеха и приемане в
този мрачен свят.
Изтегли статията тук
Обща молитва за България
Предвид неспокойната обстановка в страната, Пастирското общение в гр. София организира Обща молитва за България. Нека тялото Христово в София се моли заедно. Общата молитва ще се проведе в кино салона на ул. Опълченска 66 от 19:00 ч. на 25 февруари 2013 г.
Организатори:
п-р Людмил Ятански
п-р Тони Еленков
п-р Пламен Цолов
п-р Иван Хазърбасанов
п-р Трайчо Стефанов
п-р Иводор Ковачев
п-р Людмил Арсов
п-р Костадин Владев
п-р Иван Мирчев
Покана за обща молитва
21-23 февруари 2013 г.
“Инициатива столиците на Европа”, съвместно с “Божия Църква в България”
Скъпи служители и приятели,
Каним вас, Вашите съработници и църквата Ви да участвате в това забележително събитие.
Тази молитвена инициатива се провежда във всяка столица на Европа. Град София е следващата столица, от която и за която ще се издигне глас на молитва.
Страната ни отчаяно се нуждае от промяна и това е въпрос, който не можем да избягваме повече. Финансовата, икономическата и социалната криза всеки ден подтиква хората към незаконни действия. Безработицата съсипва човешкия дух. Имаме нужда от обновяване на силите и надежда за бъдещите поколения.
Къде: Сградата на Божия Църква в България, София, ул. “Петко Каравелов” 1A
Програма
21.02.2013г. четвъртък
10:00-12:30 – 1 сесия: Поучение и време за хваление и молитва.
12:30-13:30 – Обедна почивка
13:30-16:30 – Молитвени инициативи (с почивки за кафе и чай).
18:00-21:00 – 2 сесия: Поучение и време за хваление и молитва.
22.02.2013 г. петък
10:00-12:30 – 1 сесия: Поучение и време за хваление и молитва.
12:30-13:30 – Обедна почивка
13:30-16:30 – Молитвени инициативи (с почивки за кафе и чай)
18:00-21:00 – 2 сесия: Поучение и време за хваление и молитва.
23.02.2013 г. събота
10:30 до 14:00 ч. Обща молитвена екскурзия до местност „Копитото”, гр. София. Автобус ще вземе желаещите да участват от офиса на църквата и ще ги върне обратно след края. Молитвата ще продължи по групи на други стратегически места в София, като парламента и общината. В случай, че нямате възможност да се предвижите до местността Копитото самостоятелно, моля пишете ни за да можем да осигурим място в автобуса. Местата са ограничени.
Столицата ни ще бъде домакин на служители с богат и международен опит в организирането на общи молитвени инициативи. Надяваме се благословение от Господа да бъде над всички нас!
Откази за регистрация на църкви покачва напрежението в Азербайджан
Източник:
Release International, VOM Canada
Много
църкви в Азербайджан са изправени пред
допълнителни предизвикателства поради
новите строги правителствени регулации,
водещи до отказ на тяхната официална
регистрация. Още по лошото е, че
християните, които отказват да дават
подкупи са подложени на трудно оцеляване
в страна, където корупцията е пословична;
борба, която допълнително се усложнява
от дискриминацията при търсене на
работа.
Законът,
който претърпява промяна през 2009 г.,
изисква религиозните организации да
се пререгистрират пред властите. (Според
адвоката 'Асад', защитаващ човешките
права, оттогава насам властите значително
са увеличили глобите.) На практика,
заявленията за регистрация, често са
отказвани. Това означава, че църквите,
които преди са имали регистрация, сега
се считат за незаконни.
Пастор
'Иззат' изкарва 18 месеца в затвора поради
подадена жалба срещу него от мюсюлмански
водачи. Когато 30 полицаи и други
представители на властта се появяват
в къщата му, той е предупреден, че е
незаконно да разпространява учението
на Исус в Азербайджан, въпреки гарантираната
от конституцията свобода на религиите.
Друг църковен водач, пастор Хамид, описва
полицейски обиск в неговата нерегистрирана
църква: „Те конфискуваха всичката
литература и всичките Библии .... Осъдиха
ме на една година затвор. Много е трудно
да бъдеш в затвор в Азербайджан.“
Независимо
от нарастващия натиск към християните
в бившата съветска република, църквата
постоянно расте. Установено е, че през
1990 г. е имало около 40 евангелски християни
азери по света, като само няколко от тях
са живеели в страната. Днес, има
приблизително 10,000 евангелисти в
Азербайджан.
“Моля
ви молете се за нас – молете се за свобода
– за да могат вярващите да се събират
заедно без да се страхуват от правителството,
полицията, службите за сигурност или
екстремистите”, моли
един от посветените последователи на
Исус. „Молете се християните да могат
да бъдат наемани на работа, тъй като
много от тях са безработни; молете се
още и за тези, които представляват и
защитават правата на вярващите в
Азербайджан.“
Молитвената нужда може да бъде изтеглена тук
Заради любовта на Бог
"Започнах да живея сякаш нямаше други на света
освен Той и аз"
Той се стараел да бъде усърден в развиването на постоянното си ходене с
Бог: Постоянно се стараех да имам Бог в мислите си,
като безмълвно му благодарях и го молех за съвета му относно всеки избор, който
правех. Тихо казвах: 'Благодаря ти, Татко' и 'Помогни ми, Татко' през целия
ден.
Стремял се е към пълна зависимост от Бог за да направи основна промяна
в мисленето му: Господи, не мога да направя това, освен ако ти не
ми помогнеш. Моля те помогни ми да се фокусирам към твоето присъствие през този
ден. Тогава той получавал сили, повече от достатъчно. Когато се провалял в
своите задължения, той само изповядвал своя провал, казвайки: 'Аз никога няма
да направя нещо друго, ако ме оставиш сам. Само ти можеш да заличиш провала ми
и да поправиш това, което не е наред.' След това, той не допускал повече безпокойство
относно неуспеха си.
Във всяка ситуация, в която го поставял Бог, гледал да му бъде угоден, като го молил за Неговата благодат за да извърши работата добре: Той привикнал да прави всичко от любов към Бог и да
моли за неговата благодат за да извърши добре работата си.
Времето му за молитва не се различавало, от кое да е
друго време през деня.
И най-трудната работа не го отклонявала от Бог: Дори когато изпълнявал най-трудните си задачи,
неговото общение с Бог оставало същото. Нищо нямало предимство пред общението
му с Бог.
Чрез вяра той правел всичко с единственото
желание да удоволства Бог, независимо от крайния резултат: 'Аз мога да направя това за тебе, Татко.'
Той разбрал, че най-краткия път да стигне до Бог, е
чрез постоянното упражняване на любов и правене на всичко останало заради Него
Той не се страхувал от нищо и желаел само едно
нещо – да не наскърби Бог.
Ние трябва да искаме Неговата помощ за да разберем
Неговата воля за нещата, които са трудни за разбиране и правилно да изпълняваме
тези неща, които ясно виждаме, че Той изисква от нас, предавайки ги на Него, преди да започнем да ги правим, и да благодарим на Бог, когато ги завършим.
Най-превъзходния начин за него да стигне до Бог бил, като извършвал обичайните си задължения без каквито и да е намерения да угажда
на хора, а единствено заради любовта на Бог.
Чрез постоянна хвала и благодарност към Бог,
неговият живот бил изпълнен с радост.
Да не се отегчаваме да правим малки неща от любов
към Бог, Който не гледа мащаба на работата, а любовта с която е извършена.
За него Бог бил целта и краят на всички негови мисли и
желания.
Той никога не бил прибързан, нито пък се бавел,
но правел всичко на своя ред с уравновесено, постоянно хладнокръвие и
спокойствие на духа. Според него, времето за работа, не се различавало от времето за молитва.
Започнал да живее сякаш нямало други на света
освен Бог и него.
Прогонвал от ума си всичко, което
възпрепятствало мислите му за Бог.
Упованието е основата на нашата вяра. Ние трябва
да положим цялото си упование в Бог. Той никога няма да ни изневери във време на нужда.
Любовта подслажда болката. Когато обичаме Бог, ние
страдаме заради Него с радост и кураж. Умолявам ви, да правите така. Утешавайте
се в Него.
Стараел се усърдно да не прави нищо и да не мисли нищо, което може да разочарова Бог.
Той бил доволен, когато можел да вземе от земята дори
сламка заради любовта на Бог, търсейки само Него, и нищо друго, нито дори
Неговите дарове.
Исус в нас
И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!
(Галатяни 4:6)
(Галатяни 4:6)
Йоан 17:26
И им известих Твоето име и ще им го изявя, та любовта, с която си Ме възлюбил, да бъде в тях и Аз в тях.
1 Петрово 4:8
Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото любовта покрива множество грехове.
1 Йоаново 2:5
Но ако някой пази словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена. По това знаем, че сме в Него.
1 Йоаново 3:1
Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чада; а такива и сме. Затова светът не познава нас, защото Него не позна.
1 Йоаново 3:16
От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.
1 Йоаново 3:17
Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога?
1 Йоаново 4:7
Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога.
1 Йоаново 4:8
Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.
1 Йоаново 4:9
В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден Син, за да живеем чрез Него.
1 Йоаново 4:10
В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни.
1 Йоаново 4:12
Никой никога не е видял Бога; но ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта към него е съвършена в нас.
1 Йоаново 4:16
И ние познаваме и сме повярвали любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него.
1 Йоаново 4:17
В това се усъвършенствува любовта в нас, когато имаме дръзновение в съдния ден, защото, както е Той, така сме и ние в тоя свят.
1 Йоаново 4:18
В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта.
1 Йоаново 5:3
защото ето що е любов към Бога: да пазим неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки.
2 Йоаново 1:6
И любовта е това: да ходим по Неговите заповеди. Тая е заповедта, в която трябва да ходите, както сте чули отначало.
Юда 1:21
пазете себе си в Божията любов, ожидайки милостта на нашия Господ Исус Христос за вечен живот.
Римляни 5:5
А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух.
Римляни 5:8
Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.
Римляни 8:35-39
Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли или утеснение, гонение или глад, голота, беда или меч? (Защото, както е писано: “Убивани сме заради Тебе цял ден; смятани сме като овце за клане.”) Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил. Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ.
Римляни 12:9
Любовта да бъде нелицемерна; отвращавайте се от злото, а прилепявайте се към доброто.
Римляни 13:10
Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.
1 Коринтяни 13:1-13
Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка. И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. И ако раздам целия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва. Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското. Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов;
но най-голяма от тях е любовта.
1 Коринтяни 16:14
Всичко у вас да става с любов.
2 Коринтяни 2:4
Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.
2 Коринтяни 13:11
Най-после, братя, здравейте. Усъвършенствувайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир; и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас.
Галатяни 5:6
Понеже в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вяра, която действува чрез любов.
Галатяни 5:13
Защото вие, братя, на свобода бяхте призовани; само не употребявайте свободата си като повод за угаждане на плътта, но с любов служете си един на друг.
Галатяни 5:22-23
А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.
Ефесяни 1:4
Както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов;
Ефесяни 5:2
и ходете в любов, както и Христос ви възлюби и предаде Себе Си за нас принос и жертва на Бога за благоуханна миризма.
Филипяни 1:9-11
И затова се моля любовта ви да бъде все повече и повече изобилно просветена и проницателна във всичко, за да изпитвате нещата, които се различават, за да бъдете искрени и безупречни до деня на Христос, изпълнени с плодовете на правдата, които са чрез Исус Христос, за слава и хвала на Бога.
Филипяни 2:1-2
И така, ако има някое насърчение в Христос или някоя утеха в любовта и общение в Духа, или някое милосърдие и състрадание, направете радостта ми пълна, като имате една мисъл, като стоите в една и съща любов и бъдете единодушни и единомислени.
Колосяни 3:14
А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенство.
1 Солунци 3:12-13
И Господ да ви направи да растете и да преизобилствате в любов един към друг и към всички, както и ние преизобилстваме към вас, за да утвърди сърцата ви непорочни в святост пред нашия Бог и Отец при пришествието на нашия Господ Исус с всички Негови светии.
2 Солунци 1:3
Длъжни сме, братя, всякога да благодарим на Бога за вас, както е и прилично, загдето вярата ви расте премного, и любовта на всеки един от всички вас се умножава един към друг;
2 Солунци 3:5
А Господ да управи сърцата ви в Божията любов и в Христовото търпение.
1 Тимотей 1:5
А целта на това поръчване е чистосърдечна любов от добра съвест и нелицемерна вяра;
1 Тимотей 4:12
Никой да не презира твоята младост; но бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота.
1 Тимотей 6:11
Но ти, човече Божий, бягай от тия неща; и следвай правдата, благочестието, вярата, любовта, търпението, кротостта.
2 Тимотей 1:7
Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.
2 Тимотей 1:13
Дръж образеца на здравите думи, които си чул от мене, във вяра и любов, която е в Христа Исуса.
2 Тимотей 2:22
Но отбягвай младежките страсти; и заедно с тия, които призовават Господа от чисто сърце, следвай правдата, вярата, любовта, мира.
2 Тимотей 3:10
А ти си последвал моето учение, поведение, прицелна точка, вярата ми, дълготърпението, любовта, твърдостта,
Тит 2:2
Старците да бъдат самообладани, сериозни, разбрани, здрави във вярата, в любовта, в търпението;
Филимон 1:7
Защото съм имал голяма радост и утеха поради твоята любов, понеже сърцата на светиите се освежаваха чрез тебе, брате.
Филимон 1:9
... пак, заради любовта, предпочитам да те моля. Аз прочее, който съм Павел старец, а сега и затворник за Христа Исуса ...
Евреи 6:10
Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.
Евреи 10:24
И нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела ...
Исус в Египет
Източник: More than Dreams
Халил: Горях църкви и обирах магазини. И още толкова много насилие ...
Но Христос промени живота ми. Сърцето ми се промени.
То бе променено от любовта.
Християнка тийнейджър е освободена от затвор в Танзания
Източник:
VOM Sources
Евангелие
според Лука 1:46-48 (Песента на Мария)
И
Мария каза: Величае душата ми Господа
и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя
мой. Защото погледна милостиво на ниското
положение на слугинята Си.
Осемнадесет годишната Ева Абдулах, която прекара
последната година в затвор по обвинение
в богохулство е освободена, след като
Върховния съд в Танзания е отменил
присъдата. Ева е арестувана през
януари 2012 г., когато местни мюсюлмани
от нейния щат Багамойо я обвиняват в
уриниране върху Корана, а през юли тя е
осъдена на две години затвор. На 9 януари,
2013 г., Върховния съд я оправдава по обвиненията и нарежда нейното
освобождаване. Ева е посещавала Библейско
училище и е живяла с пастирското
семейство, когато я арестуват. Нейните
родители се отричат от нея, когато се
обръща към Христос, още като млада тинейджърка.
Слава
на Бога за нейното освобождаване. Благодарим на всички вярващи в България, които се застъпиха за Ева в навечерието на Рождество Христово. Нека сега да се
молим Ева да намери сигурно място за
живеене, а тези, които лъжливо
са я обвинили да стигнат до освобождаващата
душата истина за Живия Спасител Исус
Христос.
Статията може да бъде изтеглена тук
Пастор Сеид Абедини е осъден на 8 години затвор
Източници:
Mohabat
News, Fox News, Asia News, Reuters, The Associated Press, Open
Doors, VOM Canada
Колосяни
4:3,4
Молете
се още и за нас, да ни отвори Бог врата
за словото, тъй щото да говоря тайната,
която е в Христа, за която съм и в окови,
да я изявя така, както трябва да говоря.
Пастор
Сеид Абедини, 32 годишен, е осъден
на 8 години затвор от съдия в Революционния
Съд на Иран, който е отсъдил, че дейността на
Абедини по основаването на християнски
църкви заплашва националната сигурност
на Иран.
Роден в Иран като мюсюлманин,
Абедини се обръща към Христос през 2000
г. и в продължение на няколко години
основава мрежа от домашни църкви.
Според
информацията от Mohabat
News, въпреки
че иранската конституция признава
правата на религиозните малцинства,
режима преследва обръщенците от ислямски
произход.
В своята
болка, съпругата на Сеид, Нахмех Абедини
моли за нашите молитви. Тя смело ни
напомня, че въпреки, че Сеид (който винаги
е имал сърце за лишените от свобода) сам
е вързан чрез това преследване, Словото
на Бога е било освободено по време на
процеса.
Абонамент за:
Публикации (Atom)