Невероятната история на мюсюлманката Зубадайт


Тя е дъщеря на ислямски учен и имам. Исус опазил живота й въпреки сигурната смърт, която й приготвило собственото й семейство. Близките й я поставили на саморъчно изработен електрически стол, за да я убият, но Исус се намесил.

Зубадайт била добра студентка и считала себе си за убедена мюсюлманка. Въпреки религиозното възпитание и обучение, на нея й липсвало едно важно нещо – тя нямала мир в сърцето. Колкото по – сложна ставала програмата в колежа, толкова повече нараствало вътрешното й безпокойство. 
Веднъж тя намерила в общежитието си християнска брошура, която някой оставил там. Когато за първи път прочела за Благата Вест, това засегнало струна в душата й, но сърцето й било ожесточено поради възпитанието, което получила в семейството си, за това тя не приела Божието Слово.
Но няколко дни след като прочела брошурата, в живота на Зубадайт се случило нещо необикновено. В много ярък и приличащ на реалност сън й се явил Исус, докоснал я с пронизаната Си ръка и й казал: „Не се безпокой и не тъгувай. Вярвай в Бог-Отец и в Мене, защото Аз Съм Князът на Мира. Аз бях разпнат, умрях и възкръснах, за да ти дам мир и вечен живот”.
Когато на следващата сутрин се събудила, не й давал покой въпросът: дали това е бил просто сън, или е нещо по – голямо? Момичето се измъчвало от съмнения. Никак не можела да повярва в Исус. В края на краищата, тя била убедена мюсюлманка, а баща й заемал важна длъжност в местната джамия.
Веднъж отишла на кладенеца да изтегли вода. Почти се било стъмнило, а земята до него била много хлъзгава. Зубадайт се подхлъзнала и…паднала в кладенеца. Там загубила съзнание.
Намирайки се в безсъзнание, тя просто видяла как Исус я извлякъл от кладенеца и нежно я положил на земята. В Неговите ръце тя се чувствала в абсолютна безопасност – просто като дете в ръцете на любящия си баща или майка.
Полагайки я внимателно в безсъзнание на земята, Исус й казал: „Аз Съм възкресението и животът. Вярващите в Мен ще живеят, даже и да умрат. Който вярва в Мен, ще живее вечно”. В този момент в сърцето й се родила вяра. „Аз вярвам в Теб като Господ и мой Спасител!” – възкликнала Зубадайт и предала живота си на Исус.
Тази прекрасна среща с Исус се случила когато тя практически била в безсъзнание. Когато се събудила, около нея вече се били събрали няколко човека. Те учудено я гледали. Учудващо било, че на нея нищо й нямало. Можела да стане и да си отиде у дома.
Когато Зубадайт разказала на семейството си за срещата си с Христос и за вярата си в Него, всички ужасно се разстроили и се опитали да отклонят решението й да следва Исус. Въпреки това, момичето останало вярно на Господа. Всичките им аргументи не разколебали решителността й и тя започнала да израства във вярата.
Когато семейството й разбрало, че Зубадайт няма да промени решението си, баща й и братята й решили, че тя трябва да заплати най – високата цена за това, че опозорила семейството си. Те сглобили някакво подобие на железен стол и го свързали с електрическата мрежа. Смъкнали от бедното момиче голяма част от дрехите й и насила я завързали за този стол. Тя крещяла, молела за милост, но палачите й били непреклонни. 
Когато Зубадайт разбрала какво я очаква, тя започнала да моли да изпълнят последната й молба – да й дадат нейната Библия. Един от братята й донесъл от нейната стая Библията й и я хвърлил на коленете й. Когато усетила тежестта на Библията върху коленете си, това й дало малко мир в сърцето. 
„Ако искаш да умреш заедно с тази лъжлива книга, нека така да бъде!”, - заявил баща й. „Това само ще покаже цялото безсилие на лъжливата ти религия!”, - добавил брат й.
Когато баща й щракнал включвателя, за да пусне високо напрежение на стола, нищо не се случило. Той и синовете му два пъти тествали съединения, променяли разклонители, контакти, но електричеството просто отказвало да „премине”.
Накрая бащата изпаднал в такава ярост, че я ударил и след като я развързал я изгонил полугола от къщи с викове:”Ти вече не си моя дъщеря!” Проливайки сълзи от унижение и болка, Зубадайт побягнала през целия град към вярващите си приятели. 
Да се окаже полуголо на улицата, е голям срам за мюсюлманското момиче. Приятелите на Зубадайт, притеснявайки се за нейната (а и за своята) репутация, искали да обяснят на съседите си какво се е случило. Но в тази нощ случайно я видял само един съсед и той твърдял, че тя е била…в прекрасна бяла одежда.
Зубадайт е уверена, че сам Бог е скрил голотата й, като я облякъл в бяла дреха точно както Той е взел срама й (поради греха) и я е покрил с праведността на Христос.
До сега Зубадайт остава вярна последователка на Исус Христос и активно участва в живота на нелегалната църква.

Превод от руски: К. Желязкова

Няма коментари: