Christchurch: Градът градина


Christchurch е първият основан град в Нова Зеландия. Крайстчърч преведено на български означава Христова Църква или Църквата на Христос. Погледнах в Google и там видях, че основателите на грда първоначално са го наричали Christ Church, но в последния момент е бил записан в регистрите като Christchurch. Града е основан през 1848 със съдействието на Canterbury Association, специално създадена асоциация към Църквата на Англия с цел населяването на новооткритите земи в Нова Зеландия. Един от методите, чрез който са набирали доброволци за Новата земя на ревността (New Zealand) е бил използването на постери, на които е било описано какви хора са нужни за новата земя. Поканата била насочена преди всичко към градинари, пастири/овчари, земеделци, работници и занаятчии. Изискването за всички тях, отбелязано на постера по-долу било да имат препоръка от местния им свещеник.


Стремежа на новодошлите поклонници бил да построят нов град, в центъра на който да има молитвен дом и християнско училище, подобно на Christ Church в Оксфорд от където идват двама от първите му основатели. През центъра на града тече река, от която по време на 'златната треска' голям брой поклонници са се изхранвали добивайки злато. Града е известен още като 'Градът градина' поради многото обществени пракове и добре поддържани частни градини, на фона на заобикалящите го реки, хълмове на юг и тихоокеанското крайбрежие на изток. Christchurch е града с една от най-добрата и най-чиста питейна вода в света. Необработената вода се извлича с помоща на 50 помпени станции разположени в подножието на близките хълмове, образувани от специфични скални образования имащи свойството по естествен път да филтрират природната вода.


И въпреки всичко това, от 2010 до сега градът и районът около него са обект на непрекъснати земетресения водещи до човешки жертви и материални щети. Ще изброя някой от по-силните земетресения, които в повечето случаи са предхождани или последвани от множество по-слаби трусове.

4 Септември 2010 – Земетресение с магнитут 7.1 MMS, причинило много щети, но без човешки жертви

22 Февруари 2011 – Земетресение с магнитут 6.3 MMS или 9 MMI, по слабо от първото по освободена земна енергия, но с по-голяма степен на раздвижване на земните маси. Нарежда се между едни от най-силните земетресения регистрирани някога в населени места. Загиват 181 души, като много сгради са частично или напълно разрушени. Съборен е върхът на кулата на емблематичната за града Christchurch Cathedral, като са нанесени и други щети по конструкцията на сградата.


13 Юни 2011 – Два големи труса от 5.6 MMS и 6.3 MMS

23 Декември 2011 – Други два големи труса от 5.8 MMS и 6 MMS

2 Януари 2012 – В 01:27 часа в рамките на 5 мнути са засечени два големи труса от 5.1 и 4.2, а в 05:45 часа друг силен трус със степен 5.5

Интересното е, че даже сега, докато пиша този материал, в околността на Christchurch е отчетено слабо земетресение.

Да, Нова Зеландия, както и Япония са земетръсни райони, поради това че са разположени на границите на движещи се тектонични плочи. Вярно е също, че през цялата човешка история са ставали земетресения. Но не можем и да пренебрегнем алармата на много научни институти и хуманитарни организации, според които през последните години честотата и интензитета на природните бедствия са се увеличили драстично.

И все пак, защо толкова много и толкова често в Christchurch? Защо точно в градът градина, наречен на името на Божият Син и Спасителя на грешните човеци? Ще допусне ли Градинарят - Създателя на небето и земята да увехне Църквата на Христос или просто прави оран1 на градината Си за да даде по-добър плод.

---------
1Оран се нарича вид основна обработка на почвата, при която става обръщане на почвения слой, на дълбочината на която тя се извършва, като за целта се използва плуг.

Задачите на оранта са:

1. да се извърши едновременно обръщане, разрохкване и частично размесване на горния пласт;

2. да се заоре горния, разпрашен слой и на повърхността да се извади оструктурения долен хоризонт;

3. да се подрежат корените и да се унищожи поникналата плевелна и културна растителност;

4. да се заорат дълбоко повърхностно разположените плевелни семена;

5. да се заорат следжътвените растителни остатъци;

6. да се подобрят физичните, водните и въздушните свойства на почвата;

7. да се заорат трудно подвижните торове (фосфорни и калиеви) на дълбочината на тяхното интензивно използване.
 

Няма коментари: